Струва ли си още да умираме за филипинеца?
За опозиционния сенатор Бам Акино отговорът беше категорично „да“, дори ако мнозина изглеждаха разочаровани и унили от настоящото състояние на страната.
В наши дни често ми задават този въпрос от приятели и роднини, сякаш исках да кажа, че тези увековечени думи от Тито Ниной вече не са верни, каза той в изявление във вторник.
Сенаторът имаше предвид чичо си, сенатора Бениньо Ниной Акино-младши, който беше убит точно преди 35 години днес.
Много от тях са разочаровани и унили от състоянието на нашата нация и привидната липса на смелост от обществеността и от публичните служители, продължи Бам.
Къде е гневът от хилядите смъртни случаи и ежедневното насилие по нашите улици? Къде са лидерите на страната, които се зарекоха да говорят за бедните, но сега са толкова мълчаливи и дори съучастници в влошаващото се положение на нашите хора? - попита още той.
Сенаторът си спомни как чичо му е станал човек на годината от 1971 г. и обещаващ „председател“ до затворник № 1 на военното положение и до голяма степен е забравен от подкрепящата някога общественост.
Той бил на 39 години, когато го затворили, и 50, когато го застреляли, каза Бам за чичо си.
Но през последното си десетилетие, изпълнено със самота, изоставеност, разочарование и предателство, в онези времена той пише: „Филипинецът си струва да умреш“.
Ако някой като Ниной успя да запази надеждата си във филипинците жива дори и в най-мрачните времена от живота му и в нашата история, то сенаторът не видя причина защо филипинците да губят надежда днес.
Ясно е, че отговорът на въпроса: „Още ли си заслужава да умреш филипинецът?“ Е Да! Да! Каза Бам.
Да, все още си заслужаваме да умрем, струваме си неприятностите и борбата. Без значение колко трудни или опасни могат да станат времената, нека поемем ръководството от живота на Ниной, добави той.
9